Срещата ми с прекрасната актриса Лилия Маравиля, носителка на награда Икар,

Срещата ми с прелестната актриса Лилия Маравиля, носителка на премия " Икар ", е същинска, непринудена и откровена. Животът обича смелите, споделят хората... За следващ път се увещавам в това, тъй като срещата ми с Лилия беше плод освен на случайност, само че и на обстоятелството, че събрах сили да й се показва. Натъкнах се на нея в столичен козметичен салон и си споделих, в този момент е моментът да се срещна с тази усмихната и ведра жена. Така и стана. И сред две проби на червила и сладки момичешки приказки, си обещахме да отделим време и поговорим за актьорското майсторство, насилието, нашата обичана България и доста още... 

Всички сме гледали Лилия Маравиля най-малко един път, дали на театралната сцена или на дребния екран в сериала " Връзки ". Усмихната, красива, модерна и стилна, тя е измежду обичаните ни девойки от града. Онези от нас, които към момента не са я гледали онлайн, в този момент имат шанс да наваксат с постановките, в които взе участие - " Догодина по същото време " (Сити Марк арт център), " Всяка година по същото време ", " Театър, обич моя " (Театър 199) и " Развратникът " (Театър София)... Но не и преди да прочетете изявлението, което следва.

Казват, че един гений се открива самичък, а другите единствено го поддържат да се развива. Кой същински и безкористно бе до Вас по пътя?

Една моя учителка ме заведе в театъра във Варна. Там имаше приемен изпит за детска театрална школа. Сигурно е разкрила в мен някакви театрални заложби и ме насочи в тази посока. Приеха ме след няколко тежки тура и започнах последователно да пребивавам в този друг за мен, само че безпределно забавен свят. Ръководители бяха братя Райкови, изключителни създатели, мъдри и безпределно надарени. Отвориха пред мен вратата на един прелестен свят, света на изкуството и аз започнах да вдишвам с цялостни дробове. Това беше магия. Тази магия ме вълнува и до през днешния ден и не мога да пребивавам без нея.

Коя е ролята, която беляза кариерата Ви? Тази, с която мъчно сте се разделила...

В първи курс моят учител и обичан професор Крикор Азарян ми предложи роля в Театъра на Армията. Главна роля в професионален спектакъл! Това беше първото ми тестване, плеяда от фантастични артисти, популярен режисьор – самият Коко Азарян, чудесна драматургия! Трябваше да се оправя! Трябваше да оправдая доверието на моя професор! Не беше елементарно, само че не се предадох. Това беше първата ми роля, първият ми автограф на професионална сцена. Никога няма да не помни вълнението и страха. Но си струваше. Дори в този момент от време на време сънувам, че излизам да играя това, само че не съм сигурна в текста... да, а това е призрачен сън, не прекрасен сън... (усмивка).

Коя е мечтаната от Вас роля, която бихте желала да извършите?

Не бленувам за функции. Вярвам, че те ме намират тогава, когато съм подготвена за тях. Всяка нова роля е нов живот, който би трябвало да изживея и пътят постоянно е сложен, само че забавен. Чакам с неспокойствие идната...

Коя е главната връзка, която би трябвало да имаме със самите себе си?

Вяра и обич. Вярвай в себе си и бит това, което правиш!

Животът монолог ли е или разговор? Кой го води?

Животът е пиеса, която се състои от доста подиуми. Има и разговори, и монолози, и подиуми с доста герои... Драматургът единствен знае какво тъкмо желае да каже с този текст. А в живота драматурзите са доста... Но тъй като ти играеш основната роля в своя живот, би трябвало да вложиш сърце и душа и да покажеш твоята позиция.

    Има още...